Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
13. и забравяш Господа, своя Творец, Който е прострял небесата и основал земята; и непрестанно, всеки ден се плашиш от яростта на притеснителя, като че той е готов да изтреби? Но де е яростта на притеснителя?
14. Скоро пленникът ще бъде освободен, и няма да умре в ямата, нито ще се нуждае от хляб.
15. Аз съм Господ твой, Който вълнува морето, та вълните му реват: Господ Саваот е името Му.
16. И Аз ще вложа Моите слова в устата ти, и със сянката на ръката Си ще те покрия, за да устроя небесата и да утвърдя земята и да кажа на Сион: „ти си Мой народ“.
17. Събуди се, събуди се, стани, Иерусалиме, ти, който из ръката на Господа си изпил чашата на яростта Му, до дъно си изпил и пресушил опивалната чаша.
18. Измежду всички синове, от него родени, няма кой да го води, и измежду всички синове, от него отхранени, няма кой за ръка да го поддържи.
19. Тебе те постигнаха две беди, кой ще те пожали? — опустошение и изтреба, глад и меч: с кого да те утеша?
20. Синовете ти изнемогнаха, лежат по ъглите на всички улици, както сърна в примка, изпълнени с гняв Господен, със заплаха от твоя Бог.
21. И тъй, изслушай това ти, който си страдалец и пиян, ала не от вино.
22. Тъй казва Господ твой, Господ и Бог твой, Който отмъщава за Своя народ: ето, Аз вземам от ръката ти опивалната чаша, дрождието от чашата на Моята ярост: ти няма вече да ги пиеш,
23. и ще я дам в ръката на твоите мъчители, които ти казваха: „падни ничком, за да минем по тебе“; и ти правеше гърба си като земя и улица за минувачите.
Глава 52.
1. Дигни се, дигни, облечи се в силата си, Сионе! Облечи се в дрехите на величието си, Иерусалиме, светий граде! защото отсега няма вече да влиза в тебе необрязан и нечист.
2. Отърси от себе си праха; стани, пленений Иерусалиме! Снеми веригите от врата си, пленена дъще Сионова!
3. защото тъй казва Господ: за нищо бяхте продадени, и без сребро ще бъдете откупени;
4. и още тъй казва Господ Бог: народът Ми ходи по-преди в Египет, за да поживее там, и Асур го притесняваше без причина.
5. И сега какво имам тука? казва Господ, — народът Ми е взет даром, владетелите им беснеят, казва Господ, и постоянно, всеки ден, името Ми се хули.
6. Затова Моят народ ще узнае името Ми; затова ще узнае в оня ден, че Аз съм Същият, Който казва: ето Ме!
7. Колко прекрасни са върху планините нозете на благовестника, който възвестява мир, благовествува радост, проповядва спасение, който говори Сиону: „Бог твой се възцари!“
8. Ето гласа на твоите стражи! Те издигнаха глас, и всички наедно ликуват, защото с очите си виждат, че Господ се връща в Сион.
9. Тържествувайте, пейте наедно, развалини Иерусалимски, защото Господ утеши народа Си — изкупи Иерусалим.
10. Възпретна Господ светата Си мишца пред очите на всички народи, — и всички краища земни ще видят спасението на нашия Бог.
11. Идете си, идете си, излезте оттам: не се допирайте до нечисто; излезте из средата му, очистете се, вие, които носите съдовете Господни!
12. защото не ще излезете набързо и не ще побегнете; защото пред вас ще тръгне Господ, и Бог Израилев ще бъде отзаде ви стража.
13. Ето, Моят Раб ще благоуспее, ще се въздигне, ще се възвиси и възвеличи.
14. Както мнозина бидоха смаяни, гледайки на Него — толкоз ликът Му беше обезобразен повече, отколкото на всеки човек, и видът Му — повече, отколкото на синовете човешки, —
15. така Той ще смае много народи; царе ще затворят пред Него устата си, защото ще видят онова, за което не им е било говорено, и ще узнаят, каквото не са слушали.
Глава 53.
1. (Господи!) Кой повярва на това, що е чул от нас, и кому се откри мишцата Господня?
2. Защото Той изникна пред Него като младочка и като израстък из суха земя; няма в Него ни изглед, нито величие; ние Го видяхме, и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него.
3. Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лице си; Той беше презиран, и ние за нищо Го не смятахме.
4. Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога.
5. А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме.
6. Всички ние блуждаехме като овци, отбихме се всеки от пътя си, — и Господ възложи върху Него греховете на всинца ни.
7. Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си.
8. От затвор и съд Той биде грабнат; но рода Му кой ще обясни? защото Той бе изтръгнат от земята на живите; за престъпленията на Моя народ претърпя смърт.78
78
Според превода на 70-те: „При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята; заради беззаконията на Моя народ бе заведен на смърт“.